На 60 км са Белоградчишките скали, скални фигури, високи до 200 m, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик.Образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи.Обявени са за природна забележителност през 1949 г.

На изток е Фалковската група, в която се включват:

  • Момина скала/Формата ѝ наподобява глава на момиче.
  • Пчелен камък, която е убежище на диви пчели.
  • Орлов камък
  • Боров камък
  • Централната група се извисява над град Белоградчик. В нея се включват:
  • Мислен камък
  • Конникът
  • Мадоната
  • Дервишът
  • Метохът
  • Ученичката и овчарчето
  • Адам и Ева
  • Велкова глава
  • Кукувицата – наречена е така, защото при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица.
  • Най-западно се намира Збеговската група. Тя включва :
  • Близнаците
  • Магаза
  • Борич

Пещера Магурата е на 17 км от гр. Белоградчик, във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Тя е една от най-големите и най-красиви пещери в България. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Общата дължина на откритите галерии е около 2500 м. Температурата в пещерата е 12 градуса целогодишно. Най-посещавана от туристи е през лятото.

Според геоложки проучвания образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. години. В една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи – епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни.

Магурата е обявена за природна забележителност със Заповед No.666 от 03.05.1960 г.

Пещерата притежава едни от най-богатите по форма и размери образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко”. С внушителни размери впечатлява „Големият сталактон” с височина над 20 м и диаметър на основата 4 м. „Падналият бор” пък е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата 6 м.

Пещерата се използва и за производството на шампанизирано вино, което отлежава при естествени условия, сходни с тези, използвани при производството на френско шампанско. Снимането с фотоапарати и камери в Магурата е позволено. В съседство с пещерата се намира Рабишкото езеро – най-голямото по площ вътрешно езеро в България, чиято дълбочина достига 35-40 м. Езерото има тектонски произход. Предлага идеални условия за сърф, плуване, лов и риболов и е една от предпочитаните туристически дестинации.