Лопушанският манастир „Св. Йоан Предтеча“ в периода 1850-1853г е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава била изградена и днешната съборна църква, жилищния корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Автор на всички тези сгради и съоръжения бил майстор Лило, основоположник на една от най-значимите Възрожденски строителни школи – Славинската.
През Възраждането в Лопушанския манастир е действало килийно училище, а обителта е била средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът се превръща в любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част романа си „Под Игото“.
През 1989г. Лопушанския манастир е реконструиран, след като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий, като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.
